Момичетата, които об(л)ичат всички деца

След дълго проучване, мислене и премисляне на една наглед простичка идея, “се ражда” „Скрито в Скрина“ – първият по рода си в България бутик за носени и нови детски дрехи, който го "зарежда" само като купува от родители.

В него те могат едновременно да продадат или дарят умалелите дрехи на децата си и в същото време да заредят гардеробите им с красиви неща по мярка.

Двете негови създателки – Кристина и Борислава, се стараят да улеснят родителите в “презареждането” на гардеробите на бързо растящите им деца и в “разчистването” на скриновете от вече умалелите детски дрехи.

„Вярваме твърдо, че (почти) всичко може да бъде използвано повторно по един или друг начин! Вещите могат да сменят предназначението си, а дрехите - притежателите си и могат да бъдат отново заобичвани, и да живеят втори, и трети живот.

В света на свръхпроизводство и свръхконсумация, в който живеем, би било чудесно да можем да удължаваме живота на вещите си, да даваме втори шанс и нов живот на старите неща, да използваме ресурсите си разумно и да полагаме малко повече грижа за планетата ни. Тези наши схващания съвсем естествено намериха израз в „Скрито в Скрина“, обясняват двете.

Кристина: „За първи път се сблъсках с дрехите втора употреба преди близо 20 години, когато бях ученичка, а много от приятелките ми ровеха за “находки” в тогавашните “втори употреби”.

Дали заради факта, че в тези места миришеше ужасно на дезинфектант или заради това, че дрехите бяха буквално нахвърляни по стелажите, а може би заради цялостното грубо и неприветливо отношение на продавачките по тези места, никак не ми допадаше идеята да си купя чифт дънки втора употреба.

Любовта ми към секъндхенд пазаруването се зароди малко по-късно, когато се преместих да живея в Ню Йорк. Там за първи път разбрах, че мога да купувам красиви и качествени дрехи, които изглеждат като нови, на страхотни цени, симпатично подредени в бутици с кокетни витрини и невероятно любезен, усмихнат и отзивчив персонал.

Пак в Ню Йорк за първи път разбрах, че има места, където можеш да занесеш запазните дрехи, които вече не носиш и срещу тях да получиш пари в брой или ваучер за пазаруване на нови (секъндхенд) дрехи. Идеята ми допадна много - с ходене до секъндхенд бутика няколко пъти годишно разчиствах дрехите, които просто висяха по закачалките в гардероба ми, обличани по веднъж или дори необличани.

В същото време си купувах красиви неща втора употреба на любими марки и дизайнери на цени, които бяха в пъти (понякога дори десетки пъти) по-ниски от оригиналните цени на тези дрехи.

Точно там си купих две от най-любимите ми рокли - на MaxMara и и на Nicole Miller, които и до ден днешен нося за много специални събития. Толкова ми допадна тази идея, че започнах да пазарувам почти само в този тип магазини и в един момент 90% от гардероба ми се състоеше от дрехи и чанти втора употреба.

И ако в България това беше много странно за много хора, то в САЩ преди 8 години беше най-нормалното нещо на света - да пазаруваш втора употреба. Не беше признак на лош вкус или на бедност, напротив - хора с 6-цифрени заплати и известни личности пазаруваха точно тама - в секъндхенд бутиците.

През 2012 г. се върнах в България, и малко след това родих дъщеря ми. Още година и половина по-късно се роди и синът ми. Започна едно лудо пазаруване, но вече не на рокли, дънки и обувки с високи токчета, а на бебешки бодита, детски клинчета, сладки мини роклички и ризи.

Аз самата купувах бебешки и детски дрехи с размах, а всички баби и дядовци, лели и чичовци, кръстници и приятели също подаряваха дрехи на децата с повод и без повод.

Така още преди дъщеря ми да е станала на 3 години, а синът ми на година и половина, гардеробът и скринът в детската им стая вече бяха препълнени с прекрасни дрехи, но… умалели.

Освен гардеробите, бях напълнила с детски дрешки и чекмеджетата под леглата, няколко кашона в килера и поне 2 чувала в мазето. Приятелките ми с по-малки деца имаха само момчета и аз успях да пораздам бебешките дрешки на сина ми, но всички поли и рокли, сладки палтенца, грейки в розово и блестящи обувки останаха известно време прилежно прибрани по шкафове и скринове.

Потърсих място, където евентуално да ги продам така, както правих с моите дрехи в Ню Йорк, но така и не намерих.

Опитах в един сайт, но целият процес отнемаше твърде много време, а се сблъсках и с няколко недобросъвестни купувачи и това сложи край на моите опити да продам или подаря умалелите дрехи на децата си.

Исках да ги даря, но на местата, където се обадих ми казаха, че нямат нужда от дрехи. Така ми хрумна, че щом като няма подобно място в България, може аз да го създам.

И започнаха въпросите:

дали магазинът да бъде само с реална локация или само онлайн, или и двете, как точно ще купуваме дрехите от родителите, какви са изискванията за подобен тип магазин и и дрехи, как да се казва магазинът…

Сблъсках се с различни дилеми от правен и счетоводен характер, тъй като нямаше друг такъв бизнес в България и съответно нямаше готови отговори.

Точно в този период споделих идеята си с Борислава, тя нахвърля още хиляда прекрасни мини идеи към нея и "скочи въодушевено на борда"...

Борислава: "Аз съм архитект и интериорен дизайнер и всекидневно създавам нови неща. Харесва ми, обаче, идеята да използвам стари, позабравени и поовехтели вещи и материали, които да “изтупам” от прахта, да надградя, боядисам, декорирам, облицовам и да ги направя част от новия интериор.

Като любител-шивач правя същото – измъквам любимите умалели, поизносени дрехи от скрина и ги превръщам в играчки и аксесоари на племенниците ми. Тази моя любов към “съживяването” на всичко непотребно намери израз в „Скрито в Скрина“.

Той се превърна в мисия за мен:

- заедно с всеки, който повярва в нашата идея, да направим красивите, качествени детски дрехи по-достъпни;

- да превърнем пролетното и есенното разчистване на детските гардеробчета в лесно и приятно занимание;

- да намерим всички пътища, по които детските дрешки да стигнат до семейства и деца в нужда,

- и не на последно място, да се опитаме да променим негативното отношение на много родители към използването на вече носени, но отлично запазени детски дрехи.

Защото дрехите, които ще намерите при нас, не са обикновени, а нечии любими дрешки, които изглеждат като нови и чакат да бъдат заобичани отново.”

За Кристина и Борислава „Скрито в Скрина“ е не просто бизнес и не само мисия, а възможност да превърнат една малка идея в голямо начинание.

„Още сме малки, само на 2 години, но растем бързо и се надяваме, че един ден ще бъдем първото място, за което родителите ще се сещат, когато разчистват гардеробите на децата си или когато искат да ги облекат красиво, без да се налага това да им струва скъпо.

Имаме амбицията да бъдем “гара-разпределителна” за детските дрешки, които си търсят нови собственици. И сега родителите могат да продадат или дарят умалелите, запазени детски дрехи при нас. Ние ги преглеждаме, подбираме, перем и дезинфекцираме, гладим, снимаме и подреждаме по закачалки, и описваме на сайта на "Скрито в Скрина".

И сега внимателно сортираме дарените в Скрина дрехи, за да можем да ги “предадем нататък” и те да стигнат най-бързо до възможно повече семейства и деца, които имат нужда от тях.

Но стремежът ни е да можем да го правим в по-големи мащаби, по-бързо и да сме не просто един малък или среден бизнес, а истински социален предприемач. Работим здраво за това и милите коментари и имейли, които получаваме от клиентите ни са доказателството, че сме на прав път.“